Древните гърци я наричали Oenotria – земя на виното. Едва ли може да се намери кътче от страната, което да не е свързано по някакъв начин с виното. Всяка от 20–те провинции се занимава с лозарство и винарство, макар и с различна интензивност. Само Франция, и само в някои години, произвежда повече вино от Италия.
Общата площ на лозята възлиза на 1 мил. ха. Допреди 15 години, всяка година Италия е произвеждала по 75 мил. хектолитра вино, което отговаря на трудно представимото количество от 10 милиарда бутилки вино – повече, отколкото всяка друга страна по света. По това време всяка 5-та бутилка вино е италианска.
Днес производството на вино в Италия възлиза на около 60 мил. хектолитра.
ГЕОГРАФИЯ И КЛИМАТ
Бегъл поглед върху картата би ни накарал да си помислим, че в Италия май е прекалено топло за правенето на добро вино. За щастие не е точно така. Благодарение на топографията си, в страната има идеални условия за отглеждането на грозде. Италия предлага изключително разнообразие от климатични зони на своите винари - от алпийски климат на север до субтропичен на юг. В северната част на страната лозята са разположени в защитените от алпийските влияния речни долини или в близост до езерата, които са важен температурен регулатор.
Издигайки се от долината на р. По планинската верига на Апенините се простира по протежението на целия италиански “ботуш”. На места достига височина от 1000 м, а в най-високата си част – 3000 м. В топлия Юг ролята на Апенините е да подслони лозята по хладните си склонове.
Подходящите за лозарство терени се намират навсякъде; тайната е в избирането на подходящия сорт за дадения регион.
ПРОИЗВОДСТВО
Количественият връх в производството на вино са областите Венето, Емилия-Романя, Апулия и Сицилия.
Качественото вино идва главно от винарските региони Пиемонт, Тоскана и Фриули-Венеция Джулия. В тях добивът от хектар е ограничен на 40 хл, което ги поставя на едно ниво с най-качествените френски области.
Италианският етикет е задача с повишена сложност, представляваща за обикновения консуматор почти неразгадаема плетеница от имена. Освен официални категоризации, като DOC-името и името на винаря, върху етикета могат да се намерят още името на винарната или на лозето, или на част от земите на даденото шато, или всичко останало, което може да роди въображението на собственика. И често е само въображение.
Кой е произвел виното, къде и за какво вино всъщност става въпрос са въпроси, на които често няма отговор точно там, където трябва да има, а именно: върху етикета.
Но все пак: италианската система за категоризация обхваща към момента 4 степени. Най-ниската е трапезното вино - Vino da Tavola.
Над нея се намира въведената през 1992 г. категория Indicazione Geografica Tipica (IGT), с която се обозначава даден географски произход – нещо подобно на френските Vin de Pays или немските Landwein. Обозначава, че виното идва от дадена географска област. В тази категория могат да бъдат намерени едни от най-добрите вина, въпреки че не е най-високата степен.
Опората, върху която се крепи производството на качественото вино е степента Denominazione di Origine Controlatta (DOC) – вино с контролиран произход.
Над нея се намира степента Denominazione di Origine Controlatta e Garantita (DOCG) – т.е. произходът е контролиран и гарантиран. Каквото и да имат пред вид с това италианците….. Във всеки случай, тази степен е присъдена вече на 20 вина, между които Бароло, Барбареско, Брунело ди Монталчино, Кианти и др.
За италианското вино обобщаващо може да се каже, че, въпреки определени подхлъзвания, които могат да ви се случат като турист в Италия, то е от световна класа. Със съответната цена, разбира се. На моменти главозамайваща. Тепърва предстои на нас българите да приемем факта, че за бутилка вино могат да се дадат над 50 евро. Кое е по-доброто, бялото или червеното? Зависи от вкуса ви. Макар да е известна главно с червените си вина, Италия може да предложи и невероятно добри бели вина в разнообразни стилове – от възхитителни плодови до “по-старомодни“. Червените италиански вина могат да бъдат неповторимо изживяване и за всеки вкус има по нещо – копринени и крехки или тъмно виолетови и мощни; плодови или силно танинови.
източник: www.vinoto.com
Най-значителното нещо, което се е случило с виното в началото на неговата история, е че древните гърци, а по-късно и римляните го направили неразделна част от живота си. Виното става основна тема в западната култура и играело много важна роля при изпълнението на редица религиозни ритуали. По времето на древна Гърция, Китай също имал своето вино, но то така и не успяло да стане достатъчно популярно за да остави в историята забележителни следи. Отглеждането на лозя и навлизането на виното в градовете на Персия и Индия също не оставило много доказателства след себе си. Освен диворастящите лози и Америка преди Колумб не е познавала виното такова, каквото е познато днес.
Съществува директна връзка между виното и християнската вяра, която може да бъде проследена от някой древни гръцки и римски ритуали. Използването на виното в тайнство има преки връзки с някои еврейски ритуали. Най-силните доказателства за връзката между виното и религията е гръцкия бог Дионис, бог на виното и неговия римски еквивалент - Бакхус. Дионис, който в легендата донася лозата до Гърция от Мала Азия (днешна Турция) е бил син на Зевс. Изобразен като лози, а кръвта му олицетворена с вино.
Римската култура и религия заимства много от гръцките богове. Дионис е идентичен с Бакхус. Бакхус еволюира от бог на виното в спасител. Култът към него става много популярен сред жените, робите и бедното население в градовете. Поради нарастващата опасност от бунтове Рим се опитал да го забрани, но без успех. Популярността на Християнството растяла успоредно с разширяването на Римската империя и то успяло да привлече към себе си същите групи от хора. Значението на Евхаристията е предмет на по-сложни обяснения, но е достатъчно да се отбележи, че виното става от жизненоважно значение за християнските ритуали.
В последвалите години на упадък на Римската империя, гонения и варварство в Европа, християнската църква използвала виното в тайнство за своите ритуали и така спомогнала за неговото спасение и оцеляване.
Свързани статии: Виното и неговите цивилизации
Производството на вино е претърпяло огромно развитие през последните три десетилетия. Днес са по-добре познати и усъвършенствани технологиите и процесите при правенето на вино. Лозето също е било арена на големи открития за този период. Но магията и мистерията продължават да обгръщат целия процес от грижата за лозето до стъклената бутилка.
От изучаването на процесите на отлежаване при виното научаваме интересни факти. Дъбовите бъчви влиаят на вкуса на виното, което отлежава в тях, някои дъбови бъчви обаче са по-добри от други. Разбира се този факт е бил известен от векове, но сме на прага на началото да разберем как точно и защо това е така. Различните вина реагират и се “поддават” по различен начин на стареенето. Дори мистерията около отлежаването в бутилка започва да се “предава” и разбулва някои от своите тайни.
Отлежаването оказва огромно влияние върху окончателното качество на виното. В миналото много от неуспешните опити са се проваляли заради замърсени бъчви или неадекватните грижи полагани за виното. Днес биохимията на виното е по-добре позната и възможността да възникне фира е малко вероятна, освен в случаите на лошо управление на процесите при производство на вино.
Някои изцяло натурални субстанции, получени неизбежно от биохимичните и микробиологични реакции при отлежаването трябва да бъдат отстранени или инхибирани, ако искаме виното да оцелее в бутилката. Това се постига чрез серия от процеси, водещи до стабилизиране и остраняване на утайки. По този начин се “омекотяват” и подобряват неговите вкусови качества. Съдът в който протича стареенето е от огромна важност. За постигане на висока класа вино се използват дъбови бъчви, но процеса може да протече и в други съдове - от неръждавейка, стъкло или от стара дървесина. В процеса на стареене на виното се включва и пътя му до нашата трапеза. Новите търговски подходи и променящия се свят на виното предлагат възможности да се купува вино, директно от производителя. Търговците на вино трябва да бъдат грижливи и внимателни с виното, защото при закупуването му от още по-долно ниво по търговската верига, съществуват фактори, които могат тежко да навредят на виното.
Виното в бутилка е крехко нещо. Инвестицията от време, положените грижи за всяка една бутилка вино трябва да бъдат уважавани.
Чусесна и полезна статия със съвети за правилно съхраняване на вината в домашна изба
Износът на вино също бележи лоши резултати последните месеци.
Според статистиката оповестена от френското Министерство на земеделието, през 2008 г. французите консумирали средно по 43 л. вино годишно , което се равнява на една чаша вино на ден. В сравнение за 2007 - това количество е било с четири литра вино по-малко.
От вино са започнали да се лишават хора от всички социлани групи, но най-често ценители на виното със средни доходи.
Междувременно, износа на вино между август 2008 и март 2009 година спадна от предходната с цели -8,4% по обем, до 8,4 м хектолитра, и -14,6% в стойност.
Най-висок спад бележи износът на Шампанско и пенливи вина, надолу с -16% по обем, и с -21,1% в стойност.
Въпреки общото увеличение на цената на виното (с над 5% до средната цена на дребно от € 3,05 за литър), продавано във Франция през 2008 г., средната годишна сума, похарчена от възрастен за вино в действителност спада.
Продажбите на вино в супермаркетите през същия период също вървят надолу с 1,1%.
Единствено при розовите вина се забелязва увеличаване на пазарния дял през 2008.
“Депресиращи и тревожни” бяха заключенията и оценките на доклада на Министерството за низходящата тенденция на върешния пазар за Червени вина.
Най-големите косуматори на вино са на възраст 50-65 год., които консумират два пъти повече от средното и почти пет пъти повече, отколкото ценителите на вино измежду 35 годишните французи.
Последните цифри показват огромна разлика между навиците на днешния французин и консумацията на вино преди 40 години.
През 1960 год., средната годишна консумация на вино е 120 литра за възрастни, което прави три чаши на ден.