Общата площ на лозята възлиза на 1 мил. ха. Допреди 15 години, всяка година Италия е произвеждала по 75 мил. хектолитра вино, което отговаря на трудно представимото количество от 10 милиарда бутилки вино – повече, отколкото всяка друга страна по света. По това време всяка 5-та бутилка вино е италианска.

Днес производството на вино в Италия възлиза на около 60 мил. хектолитра.

ГЕОГРАФИЯ И КЛИМАТ

Бегъл поглед върху картата би ни накарал да си помислим, че в Италия май е прекалено топло за правенето на добро вино. За щастие не е точно така. Благодарение на топографията си, в страната има идеални условия за отглеждането на грозде. Италия предлага изключително разнообразие от климатични зони на своите винари - от алпийски климат на север до субтропичен на юг. В северната част на страната лозята са разположени в защитените от алпийските влияния речни долини или в близост до езерата, които са важен температурен регулатор.

Издигайки се от долината на р. По планинската верига на Апенините се простира по протежението на целия италиански “ботуш”. На места достига височина от 1000 м, а в най-високата си част – 3000 м. В топлия Юг ролята на Апенините е да подслони лозята по хладните си склонове.
Подходящите за лозарство терени се намират навсякъде; тайната е в избирането на подходящия сорт за дадения регион.

ПРОИЗВОДСТВО

Количественият връх в производството на вино са областите Венето, Емилия-Романя, Апулия и Сицилия.

Качественото вино идва главно от винарските региони Пиемонт, Тоскана и Фриули-Венеция Джулия. В тях добивът от хектар е ограничен на 40 хл, което ги поставя на едно ниво с най-качествените френски области.

Италианският етикет е задача с повишена сложност, представляваща за обикновения консуматор почти неразгадаема плетеница от имена. Освен официални категоризации, като DOC-името и името на винаря, върху етикета могат да се намерят още името на винарната или на лозето, или на част от земите на даденото шато, или всичко останало, което може да роди въображението на собственика. И често е само въображение.
Кой е произвел виното, къде и за какво вино всъщност става въпрос са въпроси, на които често няма отговор точно там, където трябва да има, а именно: върху етикета.
Но все пак: италианската система за категоризация обхваща към момента 4 степени. Най-ниската е трапезното вино - Vino da Tavola.

Над нея се намира въведената през 1992 г. категория Indicazione Geografica Tipica (IGT), с която се обозначава даден географски произход – нещо подобно на френските Vin de Pays или немските Landwein. Обозначава, че виното идва от дадена географска област. В тази категория могат да бъдат намерени едни от най-добрите вина, въпреки че не е най-високата степен.
Опората, върху която се крепи производството на качественото вино е степента Denominazione di Origine Controlatta (DOC) – вино с контролиран произход.
Над нея се намира степента Denominazione di Origine Controlatta e Garantita (DOCG) – т.е. произходът е контролиран и гарантиран. Каквото и да имат пред вид с това италианците….. Във всеки случай, тази степен е присъдена вече на 20 вина, между които Бароло, Барбареско, Брунело ди Монталчино, Кианти и др.

За италианското вино обобщаващо може да се каже, че, въпреки определени подхлъзвания, които могат да ви се случат като турист в Италия, то е от световна класа. Със съответната цена, разбира се. На моменти главозамайваща. Тепърва предстои на нас българите да приемем факта, че за бутилка вино могат да се дадат над 50 евро. Кое е по-доброто, бялото или червеното? Зависи от вкуса ви. Макар да е известна главно с червените си вина, Италия може да предложи и невероятно добри бели вина в разнообразни стилове – от възхитителни плодови до “по-старомодни“. Червените италиански вина могат да бъдат неповторимо изживяване и за всеки вкус има по нещо – копринени и крехки или тъмно виолетови и мощни; плодови или силно танинови.

източник: www.vinoto.com

Съществува директна връзка между виното и християнската вяра, която може да бъде проследена от някой древни гръцки и римски ритуали. Използването на виното в тайнство има преки връзки с някои еврейски ритуали. Най-силните доказателства за връзката между виното и религията е гръцкия бог Дионис, бог на виното и неговия римски еквивалент - Бакхус. Дионис, който в легендата донася лозата до Гърция от Мала Азия (днешна Турция) е бил син на Зевс. Изобразен като лози, а кръвта му олицетворена с вино.

Римската култура и религия заимства много от гръцките богове. Дионис е идентичен с Бакхус. Бакхус еволюира от бог на виното в спасител. Култът към него става много популярен сред жените, робите и бедното население в градовете. Поради нарастващата опасност от бунтове Рим се опитал да го забрани, но без успех. Популярността на Християнството растяла успоредно с разширяването на Римската империя и то успяло да привлече към себе си същите групи от хора. Значението на Евхаристията е предмет на по-сложни обяснения, но е достатъчно да се отбележи, че виното става от жизненоважно значение за християнските ритуали.

В последвалите години на упадък на Римската империя, гонения и варварство в Европа, християнската църква използвала виното в тайнство за своите ритуали и така спомогнала за неговото спасение и оцеляване.

Свързани статии: Виното и неговите цивилизации

От изучаването на процесите на отлежаване при виното научаваме интересни факти. Дъбовите бъчви влиаят на вкуса на виното, което отлежава в тях, някои дъбови бъчви обаче са по-добри от други. Разбира се този факт е бил известен от векове, но сме на прага на началото да разберем как точно и защо това е така. Различните вина реагират и се “поддават” по различен начин на стареенето. Дори мистерията около отлежаването в бутилка започва да се “предава” и разбулва някои от своите тайни.

Отлежаването оказва огромно влияние върху окончателното качество на виното. В миналото много от неуспешните опити са се проваляли заради замърсени бъчви или неадекватните грижи полагани за виното. Днес биохимията на виното е по-добре позната и възможността да възникне фира е малко вероятна, освен в случаите на лошо управление на процесите при производство на вино.

Някои изцяло натурални субстанции, получени неизбежно от биохимичните и микробиологични реакции при отлежаването трябва да бъдат отстранени или инхибирани, ако искаме виното да оцелее в бутилката. Това се постига чрез серия от процеси, водещи до стабилизиране и остраняване на утайки. По този начин се “омекотяват” и подобряват неговите вкусови качества. Съдът в който протича стареенето е от огромна важност. За постигане на висока класа вино се използват дъбови бъчви, но процеса може да протече и в други съдове - от неръждавейка, стъкло или от стара дървесина. В процеса на стареене на виното се включва и пътя му до нашата трапеза. Новите търговски подходи и променящия се свят на виното предлагат възможности да се купува вино, директно от производителя. Търговците на вино трябва да бъдат грижливи и внимателни с виното, защото при закупуването му от още по-долно ниво по търговската верига, съществуват фактори, които могат тежко да навредят на виното.

Виното в бутилка е крехко нещо. Инвестицията от време, положените грижи за всяка една бутилка вино трябва да бъдат уважавани.

Чусесна и полезна статия със съвети за правилно съхраняване на вината в домашна изба

Според статистиката оповестена от френското Министерство на земеделието, през 2008 г. французите консумирали средно по 43 л. вино годишно , което се равнява на една чаша вино на ден. В сравнение за 2007 - това количество е било с четири литра вино по-малко.

От вино са започнали да се лишават хора от всички социлани групи, но най-често ценители на виното със средни доходи.

Междувременно, износа на вино между август 2008 и март 2009 година спадна от предходната с цели -8,4% по обем, до 8,4 м хектолитра, и -14,6% в стойност.

Най-висок спад бележи износът на Шампанско и пенливи вина, надолу с -16% по обем, и с -21,1% в стойност.

Въпреки общото увеличение на цената на виното (с над 5% до средната цена на дребно от € 3,05 за литър), продавано във Франция през 2008 г., средната годишна сума, похарчена от възрастен за вино в действителност спада.

Продажбите на вино в супермаркетите през същия период също вървят надолу с 1,1%.

Единствено при розовите вина се забелязва увеличаване на пазарния дял през 2008.

“Депресиращи и тревожни” бяха заключенията и оценките на доклада на Министерството за низходящата тенденция на върешния пазар за Червени вина.

Най-големите косуматори на вино са на възраст 50-65 год., които консумират два пъти повече от средното и почти пет пъти повече, отколкото ценителите на вино измежду 35 годишните французи.

Последните цифри показват огромна разлика между навиците на днешния французин и консумацията на вино преди 40 години.

През 1960 год., средната годишна консумация на вино е 120 литра за възрастни, което прави три чаши на ден.

Подадените молби за нови заеми до финансовата институция, която работи и като заложна къща, се умножиха през последните месеци. За да удовлетвори търсенето, банката организира търг за продажбата на 2500 бутилки вино, осигурявайки си приток на свежи капитали от близо 200 000 евро.

Източник: http://dariknews.bg

Виното е космически проблем.
Хосе Ортега-и-Гасет, “Три картини за виното”

Реверансът на боговете

Раждането на виното е една мистерия. Не е категорично ясно нито кога, нито къде точно това се случило. Сигурно е само, че първото вино не е направено, то е “станало”, поради което е било възприето като дар от боговете. Митологиите създават впечатлението, че всеки от древните евразийски народи сам е откривал виното, но многобройните лингвистични, археологически и исторически проучвания доказват, че неговото разпространение е в по-голяма степен резултат от културни влияния. Бог Озирис научил първите египтяни да отглеждат лозата и да правят вино, а според някои интерпретации преди него слънчевият бог Амон Ра, създателят на света, дал на хората и пиянството. В гробницата на Птогетен в Мемфис (III хил. пр. Хр.) са изобразени сцени с гроздобер и различни виноделчески операции. От времето на Тутанкамон (2000 г пр. Хр.) са открити амфори с печати за реколти, региони и производители, които позволяват да се направи една макар и скромна карта на вината с наименования за произход от епохата на фараоните. От нея става ясно, че най-добрите били от делтата на Нил и от района на Мемфис.

Според Библията първият лозар бил праведният Ной, който след Потопа “почна да обработва земята и насади лозе, и пи вино и се опи и лежеше гол в шатрата си.” (Бит. 9:20-21) Библейската археология локализира мястото на това лозе в един твърде широк ареал около планината Арарат и в южната част на Кавказ, т.е. на територии днес в Турция, Сирия и Армения.
За древните гърци виното е дар от бог Дионис. Според един популярен мит първият винопроизводител бил цар Ойнос (вино, гр.). Пастир на стадата му бил Стафилос (грозде, гр.), който веднъж забелязал, че една от козите постоянно бяга от стадото и се прибира след другите, при това в доста весело настроение. Той я проследил и видял, че яде плодове от непознато дърво. Набрал от тях и ги отнесъл на своя господар, който установил, че изстисканият сок след време придобива опияняващи свойства. Ойнос го принесъл в жертва на Дионис. Богът върнал жеста като научил човека да прави вино и го нарекъл на негово име, а плодът бил кръстен на козаря Стафилос.

В римската митология авторството върху виното е приписано на Сатурн - богът на посевите и вегетацията, но по-късно той останал в сянката на Бакхус (Дионис). Някои лингвистични проучвания опитват да свържат произхода на лозата и виното с Древна Индия. Санскритската дума за грозде “rasa” през старогръцкото ras (зърно) и латинското racemus (чепка, грозде) е стигнало до френската дума raisin. Но, ако за лозата тази генеалогия изглежда логична, търсенето на фонетичен аналог на гръцкото oinos и латинското vinum в санскритския не дава същите резултати. То отвежда по-лесно към староеврейското yain (вино), грузинското gvino и древноарменското gini. Изглежда библейската археология сравнително точно е посочила мястото на първото винено лозе.

Да се твърди, че корените на всички древни цивилизации, генетично свързани с Европа, са напоени с вино, може би изглежда малко приповдигнато и патетично, но това е самата истина. То присъства дори и в древните градове на Месопотамия, за които е доказано, че са живяли изключително под знака на създадената от тях бира. Херодот, който около 450 г. пр. Хр. посетил тези земи, твърди че местните жители не познават лозата и не пиели вино. Оказва се, че бащата на историята, макар да не лъже, греши. Жителите на Шумер и Акад познавали виното и високо са го ценили, твърди френският историк Жан Ботеро (La plus vieille histoire du vin, сп. L’histoire, № 228, 1999).  Свидетелства за това са открити в клинописните глинени архиви от III хил. пр. Хр. Произвеждано в споменатия район на Арарат и Кавказ, то пристигало в 10 литрови керамични делви с кораби по Тигър и Ефрат. В някои клинописи е наречено “бира от планините”. Било предмет на активна търговия, струвало 250 пъти по-скъпо от пшеницата, пиело се само по специални поводи, на сватби и големи празници и то от владетелите и по-издигнатите граждани. Царете го подарявали, когато искали да възнаградят или почетат някой от своите приближени. Така шумерите и акадците, без да произвеждат вино, били първите, които направили от виното знак на социалната йрерахия.

Виното на старите гърци

За античния гръкоримски свят виното не е просто напитка. За гърка и римлянина то е център и мотор на цивилизацията, нейна основна емблема наравно с хляба и зехтина. Тези три храни определят в най-голяма степен ритъма в живота на античния човек, чрез тях той се еманципира от природата, става независим от нея, не събира нейните натурални плодове, а създава свой продукт, т.е. култура. Производството им силно повлияло върху развитието на технологиите и търговията, а от празниците на техните богове се раждат изкуствата.

Няма да е преувеличено, ако се каже, че в някаква степен Омировите гърци са произлезли от лозата и виното. В “Илиада” и “Одисея” лозаровинарската традиция вече е здраво вградена в техния бит и религиозни вярвания. В античната география думата oinos присъства в имената на десетки градове и местности. Лозята са органична част от културния пейзаж на Егейско море. Хезиод описва Криса (пристанище на Делфи) като “град отдалеч забелязван, цял във лозя” Пред стените на Троя виното е ритуална напитка в двата воюващи лагера. Неговото качество е част от достойнството на героите, то носи вкуса на очакваната победа. Не случайно Омир вплита в щита на Ахил лозарски сюжет. По-интересното е, че споменава лози, които се крепят на сребърни колове, т.е. лозарските технологии от древността изглеждат някак модерно.

Виното е структуроопределящ код в културния свят на елина, то е инструмент на неговото превъзходство и маркира границата с враждебната и варварска периферия. С вино (впрочем тракийско) Одисей напива циклопа Полифем, преди да го ослепи. Празненствата в чест на Дионис в древна Гърция били масови и всенародни, но в тях, както посочват много изследователи, имало нещо специфично - те не били “весели” в съвременния смисъл на думата, а по-скоро страстни и неистови.

Синът на Зевс и смъртната Семела не е като другите богове, а някак по-земен и близък до хората. Той не участва в интригите около Троянската война и мястото му на Олимп изглежда празно. С неговия култ били свързани прочутите елевсински мистерии и подобни на тях тайнства в цяла Гърция, от които около VI в. пр. Хр. произлезли и празниците Дионисии. Големите (градски) Дионисии били чествани в края на март и през декември, а малките (селски) Дионисии - в края на ноември.

При никой друг култ не се придавало толкова голямо значение на обредните представления и шествия. От тях според Аристотел (“Поетика”) са се родили три основни литературни жанра - поезията, трагедията и комедията. Бакхус много повече от другите богове подтиквал вярващите към мистичен екстаз и несдържано въодушевление, в което несъмнен дял имало виното. То, виното, помагало на античния човек да прекрачи от своето земно и битийно време в едно друго празнично и есхатологично време, в което пребивават боговете. Това е времето на първичния хаос, в което светът още не е подреден, поради което много неща, за да не кажем всички, са позволени. Тези празници с фалически шествия на маскирани сатири и вакханки, с много вино и разпуснати неприлични песни раждат не просто вакханалии (в днешния смисъл), а една жизнерадостна и отворена към света култура, в която свободата е водеща ценност. Изглежда тази природа на дионисиите има предвид Ортега-и-Гасет като казва, че за древните хора “виното е мъдро, плодовито и игриво божество” (“Три картини за виното”). През класическата и елинистичната епоха тези празници придобивали все по-светски характер. Извън задължителните театрални представления софисти и провинциални философи демонстрирали риторически умения и споровете им често преминавали в ругатни, поети декламирали стихове, имало фокусници и прорицатели и разбира се, търговци, които предлагали всякаква стока. От тук водят своето начало панаирите и карнавалите - съществена част от календара и културата на Средновековна Европа.

Още един голям елински принос в европейската цивилизация също е пряко свързан с виното. Това е общата трапеза, пирът, който в класическата епоха (V-IV в.пр.Хр.) става основна институция на елинската демокрация. Той не е обикновено угощение, а ритуал със собствени правила, драматургия, понякога и с високи духовни и обществени цели - пространство на солидарност, общност и споделена радост.

Пирът се състои от две части - първо се яде, а след това се пие вино. Втората част се нарича symposion и освен консумация на вино предполага изпълняване на песни и стихове, както и дискусии на всякакви теми, от най-злободневни до най-абстрактни и мистични т.е., тази гощавка не е изцяло чужда на днешните научни симпозиуми. На всеки пир се е избирал симпозиарх - нещо като художествен ръководител, който определял ритъма на разливане на чашите, темите за разговор и като цяло носел отговорност за приятното протичане на гощавката. По правило участвали само мъже. За жените (неомъжени) била отредена ролята на танцьорки, куртизанки и свирачки на флейта. Така била зачената една от демократичните ценностите на античния свят - общото дискутиране и решаване на обществените проблеми. Чрез симпозиона виното ражда политиката и помага за развитието на поезията, доколкото много от нейните образци са създадени тъкмо заради нуждите на симпозиона. Чрез създаването на атмосфера на мъдро равновесие и спокойствие около трапезата пирът маркира границата между културния и варварския свят. Като “скитско пиене” елините определят не само пиенето на чисто, неразредено с вода вино, а и пиянското поведение, което отива отвъд мярката на приличие.

Тази характерна за гърците етика на пиенето ясно личи в едно стихотворение на Анакреон (VI в. пр. Хр.)

Ти каната ми донеси момче,
и на един дъх аз ще я изпия,
ала да смесиш виното с вода,
да се напия, ала не просташки.
Аз мразя като скитите да се напивам
със шум и крясъци -
о, нека мелодични песни
да придружават нашето пиянство.
Превод Борислав Георгиев

Подобни банкети се правели на различни места. В частните домове за тази цел служел т.нар. andron (мъжкото отделение). Но и в обществените сгради често се слагали софри, край които, полегнали на специални дивани (kline), градски първенци надигали фиали с вино. Това било едно от предназначенията на Толоса (сградата на магистратите) в Атина. По-големи празненства ставали и под открито небе.

Бакхус в Рим

За разлика от елинския свят, който, пак ще повторим, е заченат чрез виното, в Рим през първите векове след основаването на града (753 г. пр. Хр) присъствието на лозата не е особено идилично. При установяването на Еней в провинция Лациум италийците не били в пълния смисъл част от цивилизацията на виното. За един дълъг период неговата консумация била ограничена. Плиний Стари съобщава, че Ромул правел възлияния с мляко, а в закона на митичния римски цар Нума Помпилий (VIII в. пр. Хр.) било казано “не преливай с вино кладите на мъртвите.” Пак според Плиний едва около 600 г. пр. Хр. римляните започнали да отглеждат културната лоза явно под влияние на гръцките колонии в южните части на полуострова. В архаичните времена (VIII-III в. пр. Хр.) не било разрешено на мъже до 30 години да пият вино. За жените забраната била пълна. От ранната римска история е запазен споменът за Егнаций Мецаний, който убил своята съпруга, защото пила вино и после бил оправдан от Ромул. Непримиримият враг на Картаген и радетел за възраждането на суровите праотчески нрави Катон Стария (234-149 г. пр. Хр.) съветвал: “Ако хванеш жена си да пие вино, убий я.” Към края на републиканския период виното било всекидневие не само за мъжете, но и за римските матрони.

Според френския историк Пиер Гримал историята на света бива променена в деня, в който гърците предават на своите поробители изкуството да се хранят по-добре. Усилията да се покаже власт и могъщество чрез трапезата започват да се проявяват към края на II в. пр. Хр. Победоносните римски легиони освен злато, сребро, мраморни статуи и живи елински философи, пренасят в днешна Италия хранителни навици, между които и модата на виното. Скромният бит от времето на Пуническите войни постепенно отстъпва пред един малко по-сит делник. Неговият център е вечерята (cena) с топли ястия, които по-издигнатите мъже поливат с вино, полегнали в triclinium-а (трапезария). То е основна част и в менюто на низшите съсловия, което ясно личи от надписа на една лампа от Северна Италия: ”Хляб, вино и зеленчуци - храна на бедния”, а също и в един стих от Хораций:

“Хляб, зеленчук да си купиш и вино шестинка -
туй, без което не би преживяла природата наша”.

За разлика от гръцкия симпозион, където виното било отделено от храната, в Рим то станало пълноценна част от трапезата. Така се ражда характерната за средиземноморския свят хранителна традиция, построена върху хляба и виното.
По времето на Октавиан Август (63 г. пр. Хр. - 14 г.) в столицата пристигали вина от всички краища на империята. Тогава бавно започва да се развива и един по-специален език на виното. Първите знаци на това усилие могат да се доловят пак в поезията на Хораций, който определя фалернското вино като “сухо, силно и топло”. В Рим мъжете демонстрирали мястото си в социалната йерархия чрез предпочитания към едни или други вина и възможността да си ги доставят.

Според Вергилий (70-19 г. пр. Хр.) те били многобройни като песъчинките в либийската пустиня. Изглежда е имал право, защото един век по-късно (92 г.) според разказа на Светоний (“Животът на 12-те цезари”) император Домициан наредил да се изкоренят половината от лозята в провинциите Галия и Испания, а неговият приятел Марциал пише, че в Равена било по-изгодно да имаш цистерна, отколкото лозя, защото водата била по-скъпа от виното. Според повечето съвременици от този ограничителен закон не произтекли някакви сериозни последствия и през 272 г. император Валерий Проб го отменил.
По това време вината от Галия вече били доста популярни в Рим. Тогава, според Роже Дион, първият и все още най-авторитетен историк на виното във Франция, са култивирани два важни френски сорта. В долината на Рона се отглежда Алоброжика (Allobrogica), който по-късно ще бъде наречен Пино ноар, а в областта Бурдигала (дн. Бордо) келтското племе Bituriges Vivisques (царе на света) отглежда сорта Битурика (Biturica), който днес познаваме като Каберне.

Заслуга за утвърждаването на виното в бита на античния човек има и медицината. Още Хипократ (460-377 г. пр. Хр.) и други гръцки лекари след него пишат за благоприятните зависимости между ферментиралия гроздов сок и здравето. Катон препоръчва някои вина при дезинтерия и нередовен стомах. За вината от планините Алба Лонга се твърдяло, че са полезни за нервите. Качествено различен бил приносът на Асклепиад от Битиния, гръцки лекар, който в края на II в. пр. Хр. се установил в Рим. Той се опитал да обясни до кой момент от болестта виното е благоприятно и кога започва да вреди, а също така кои вина за кои болести са благоприятни. С него се свързва идеята за виното като профилактично средство, както и по-късното развитие на апелациите(наименования за произход) в Рим. Той бил приятел с пълководеца Лициний Крас и с един доста известен за времето си бонвиван - Сергий Ората. Тримата прекарвали дълги вечери около богати трапези в размишления за качествата и йерархията на храните и вината в империята. Някои ги смятат за създатели на два характерни за културата на епохата жанра - censura culinarum и censura vinorum.

Първа по рода си енциклопедия на виното у нас. Справочникът разглежда подробно производството на виното от древността до наши дни и представя виното като културен феномен. Специално акцентира на производството на вино в България като представя винарските райони и изби с най-добрите им вина. Допълнително е включена информация за ценители - за аромат, език, послевкус и цвят на виното, а също така и класация на най-добрите вина в България и по света.

Виното. Българска енциклопедия - второ допълнено издание
ISBN: 9545284773
Автор: Ясен Бориславов

Свързани статии: Виното и връзката му с религията

Изследване на антиоксиданти открити в червеното вино, показва, че те могат да помогнат за спиране на развитието на някои ракови заболявания.

Установено е, че Резвератрол (Resveratrol) способства за намаляването честотата на туморни клетки при животни, като засяга един или повече етапи от развитието на рака. Доказано е, че инхибира растежа на много видове ракови клетки.

Последните данни от проучвания при животни показват, че тези антиоксидантни съединения могат да бъдат ефективни хемопревантивни агенти в трите фази на рака: образуване, разпространение и прогресия.

Червеното вино е богат източник на биологично активни фитохимикали (phytochemicals). Смята се, че съединения, наречени полифеноли (polyphenols) открити в червеното вино като catechins и resveratrol - са антиоксиданти и притежават ефективни противо-ракови свойства.

1. Какво представляват полифенолите (polyphenols) и как те се противопоставят на рака?

Polyphenols са антиоксидантни съединения, открити в люспите и семена на гроздето. При процеса на производство на вино, алкохола, получен чрез ферментация се разтваря в съдържащите се в люспите и семената полифеноли (polyphenols). Червеното вино съдържа повече полифеноли (polyphenols) от бялото вино, тъй като процеса на производство на бяло вино изисква отделянето на люспите от гроздето. Фенолите в червеното вино са catechin, танинова киселина и epicatechin. Полифенолите (polyphenols) е установено, че имат антиоксидантни свойства. Антиоксиданти са вещества, които предпазват клетките от щети, причинени от молекули, наречени свободни радикали. Тези химикали може да увредят важни части на клетките, в това число белтъчини, мембрани и ДНК. Пораженията, причинени от свободните радикали подпомагат развитието на рака. Изследване на откритите в червеното вино антиоксиданти, показва, че те могат да помогнат за спиране на развитието на някои ракови заболявания.

2. Какво е Резвератрол (Resveratrol) и какво е противодействието му срещу рака?

Резвератрол (Resveratrol) е вид полифенол (polyphenol) наречен фитоалексин (phytoalexin), клас съединения, произвеждани от растенията с цел изграждането на защитна система срещу заболявания. Той се произвежда в отговор на нашествие на гъбички, стрес, травма, инфекция или ултравиолетово облъчване. Червеното вино съдържа високи нива на resveratrol. Съдържа се също така в грозде, малини, фъстъци и други растения. Резвератрол (Resveratrol) е използван за намаляване честотата на туморни клетки при животни, като засяга една или повече фази от развитието на рака. Доказано е, че инхибира растежа на много видове ракови клетки. Доказателствата сочат, че съществува възможност да намали разпространението на раковите клетки. Също така намалява активирането на NF kappa B, протеин, произведен от имунната система на организма, когато тя е под атака. Този белтък влияе за клетъчния растеж на раковите клетки и метастаза. Резвератрол (Resveratrol) също е антиоксидант.

3. Какви резултати постигна проучването на червено вино до този момент?

Животинските проучвания и изследвания на клетките с червено вино, са разгледани в няколко реакции, включително рак, левкемия, рак на кожата, на гърдата и рак на простатата. Изследванията с resveratrol имат за цел да научим повече за неговите превантивни свойства срещу рака. Последните данни от проучвания при животни показват, че тези противо-възпалителни съединения могат да бъдат ефективни хемопревантивни агенти в трите фази на рака: образуване, разпространение и прогресия. Изследвания, публикувани в Международни специализрани издания за рака, показват, че употребата на една чаша червено вино на ден предпазва човек от риска да заболее от рак на простатата наполовина, и че защитното действие е най-силено спрямо повечето агресивни форми на болестта. Установено е, че с 60% по-малък е броя сред мъжете, развиващи по-агресивната форма на рак на простата, които консумират по 4 чаши червено вино на седмица.

Проучванията на въздействието на червеното вино върху рака при хората е в начален стадий. Въпреки, че консумацията на големи количества спиртни напитки може да увеличи риска от някои ракови заболявания, има все повече доказателства, че ползите за здравето от червено вино, са свързани с неговите безалкохолни компоненти.

Източник: National Cancer Institute, U.S. National Institutes of Health www.cancer.gov